Велико Търново, 2025. Издателство „Фабер“. Монографията „Бленуваният свят на траките“ с автор доц. д-р Николай Сираков, директор на РИМ – Сливен, е резултат от задълбочени изследвания и анализ на тракийски надгробни могили по средното течение на р. Тунджа, като Далакова, Якимова, Танева, Башова могила и др. В книгата са приведени множество факти и доказателства за мирогледа на древните траки.
Велико Търново, 2025. Издателство „Фабер“. В своята монография доц. д-р Николай Сираков, директор на РИМ – Сливен, разглежда символиката и значението на част от съхраняваните в РИМ – Сливен уникални антични украшения, които демонстрират материалното културно наследство на региона, бита, вярванията и уменията на древните хора.
София, 2021 г. Печатница "КОРС". Триезичното издание цели да информира и провокира интереса към горянското съпротивително движение в България и по-конкретно в Сливенския регион, което се заражда в знак на несъгласие с установяването на комунистическо управление по съветски образец в страната.
Книгата е посветена на 70-годишнината от потушаването на най-ранното в Европа масово антикомунистическо въоръжено въстание и е реализирана с финансовата подкрепа на фондация "Конрад Аденауер" - България.
Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие. София: ИЕФЕМ – БАН, 2022. 243 с./ Cultural Resources, Heritage Valorization and Local Development. Sofia: IEFSEM – BAS, 2022. Достъпно на: https://iefem.bas.bg/kulturni-resursi-valorizirane-nasledstva.html.
Книгата съдържа студии, резултат от научните изследвания в рамките на едноименен проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (ДН20/12 от 20.12.2017). Авторският екип включва специалисти от различни институции: Валентина Ганева-Райчева и Наталия Рашкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, Ирена Бокова и Кристиян Постаджиян от Нов български университет, Николай Ненов, Искрен Великов и Силвия Трифонова-Костадинова от Регионален исторически музей – Русе, Николай Сираков от Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ – Сливен. На примерите на Русенска и Сливенска област авторите показват възможностите за инструментализация на наследството с участието на музея като институция посредник и среда в общуването между различни социални актьори. Културното наследство е анализирано като инструмент за местно развитие, но и като елемент на международни, национални и регионални политики. Проучени са локални политики и практики за опазване, реконструиране и ценностно преосмисляне на културни наследства. Прояви на празничното са интерпретирани в контекста на развитието на утвърдени и познати форми като събори и фестивали, на създаването на нови празници и събития с творческа насока, в контекста на дейности, които обхващат природни ресурси и тяхната трансформация и интерпретация като местно наследство. Наследствата в музея и тяхното функциониране в дигитална среда за споделяне на знание, емоция и съпреживяване е нова посока на изучаване и анализ в рамките на проекта.
Сливен, 2020 г. Печат „Абагар“. Под научната редакция на проф. д.и.н Иван Русев. Първото издание на сборника е публикувано през далечната 1935 г. по повод построяването на паметника в чест на войводата Хаджи Димитър – личност, оставила траен отпечатък в борбите за национално освобождение, и име, с което град Сливен се асоциира.
В този сборник, съчетал в едно художествени произведения, разкази, снимков материал и интерпретации по изключително вдъхновяващ начин, прозира дълбоката почит към живота и делото не само на Хаджи Димитър, но и на Добри Чинтулов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, д-р Иван Селимински и други видни личности от Сливен. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Общински фонд „Култура“ – Сливен.
Сливен, 2020 г. Издателство "Обнова". Конят заема специално място в икономическия и социалния живот, в митологичните представи и религиозните практики на древните траки. Двуезичното издание - на български и английски език, разглежда детайлно три уникални предмета от колекцията на РИМ - Сливен, които изобразяват митичното животно.
Реализирана с финансовата подкрепа на Общински фонд "Култура" - Сливен, книгата цели да популяризира пръстена с хипокамп, позлатения сребърен ритон с протоме на кентавър и ритона с тяло на петел и глава на кон, съхранявани в регионалния музей.
Сливен, 2014 г. ИК „Жажда”. Монографично изследване на сакрални обекти в Сливенско, съотносими с представата за сакралност в местното знание- всичко онова, което е съхранено в него, за свещени места и което в някаква степен представлява част от реалното пространство или (и) е елемент в неговата организация с оглед усвояването му: светилището, манастирът, царски топоси, други сакрализиран места, обредът и сакралната топография съкровището и сакралната топография.
В приложение са включени множество легенди, представи и предания, свързани със свещени места и снимки на сакрални обекти.
Велико Търново, 2012. Издателство „Фабер”. Мащабно монографично изследване на топонимичната система в Сливенско, в което са включени две студии на авторите: Топонимия и история и Топоси на местното знание, географско-исторически преглед на Сливенско, историко-поселищни отношения, исторически справки за селищата в Сливенска околия, корпус на местните, легенди и предания, свързани с местности.
Сливен, 2011 г. ИК „Жажда”. Специфично по своята същност издание, чийто обект е съхраненото местно знание в частта му на фолклорната история, в която историята на селищата е интерпретирана в легендите, представите, преданията, съхраняването и предаването на историческата информация със средствата на фолклорната традиция.
Представена е локалната специфика на тази традиция в Община Твърдица, област Сливен. В приложение са включени множество легенди, представи и предания от района, както и снимки на местности, свързани с тях.
Сливен, 2006 г. ИК „Жажда”. Монографията предлага опит за изследване на специфичното знание за съкровище и вариант на тълкуване му като част от системата на фолклорното знание.
Анализът си основава върху събран материал в един регион, Сливенския, което отвежда до идеята за проследяване на възможен регионален модел на възпроизвеждане на фолклорното знание и ценностната система чрез знанието за съкровище, съотносим с общобългарския етнически модел. Приложени са множество предания за съкровище от Сливенско.
Сливен, 2003 г. ИК „Жажда”. Изследването се състои от две части: 1. Анализ относно преданията за хайдути и мястото им във фолклорната история и 2. Приложение от корпус от 149 предания за хайдути в Сливенско- единствените досега събрани и издадени в такъв обем от един регион предания от този род.
2003 г.: ИК „Жажда”Специфичен модел на изследване, насочен към културно-историческата памет, съхранена в старите Сливенски гробища.
В основата на това изследване е да се предостави възможност на читателя да добие представа и да получи информация за живота и дейността на предшествениците, за историческите и културни процеси и явления в града в продължение на повече от един век.
Сливен, 1999 г. ИК „Жажда”.Изданието представлява опит да се систематизират в контекста на детския фолклор традиционни залъгалки, броилки, детски игри и играчки, събрани на територията на Сливенско.
В авторския предговор и направен анализ относно същественото място на този дял от фолклора в традиционната култура на региона.
С. 1994 г.: Издателство на СУ „Климент Охридски”.Изданието представя корпус от 126 народни песни и 17 предания за Хаджи Димитър и Стефан Караджа, известни до момента.
Предговорът е на изтъкнатия български фолклорист проф. Тодор Ив. Живков. Авторското въведение обяснява стремежът да се разкрие мястото на образите на двамата войводи в българската фолклорна, процесът на събиране на материалите и структурата на изданието.
През м. октомври 2009г. излезе книгата "Музейното дело в Сливен 1878 -1960".Това е един труд на директора на РИМ -Сливен Г.Кюпчуков,който ще попълни празноти от историята на музея и изобщо историята на Сливен.
Наред с научната цел, в проучването се възкресяват имената на първите радетели на музейното дело. Този труд е едно задълбочено изследване на историята на музейното дело в Сливен,което автора условно разделя на няколко периода:
- Първи период обхваща времето от 14.02.1878г и завършва в 1913г.
- Втори период започва от 1913г и завършва в края на 1951г.
- Трети период е от началото на 1952г. до началото на 1960г.
Книгата "Хайдутинът мит и история" на д-р Владимир Демирев е едно задълбочено изследване на хайдушкия фолклор. Основния фолклорен материал, върху който се гради тезата на това изследване се състои от 161 песни и 149 предания. Всички текстове за записани в Сливенско в различно време. Голяма част от песните и особено преданията са изцяло творчество на местния народен творец.
Съществен момент в настоящото изследване е систематизацията на събрания материал, а именно избран е принципът на „следване” на фолклорната „биография” на хайдутина и хайдушката дружина.
Структурата на изследването включва уводна част, три глави и заключение. Всяка от главите има своя „вътрешна” организация, обозначена чрез подзаглавия, поставящи определени акценти.
Сливен, 2006. Издателска къща „Жажда“. Сборникът е плод на идеята в Сливен да бъде домакин на юбилейна национална научна конференция, посветена на 60 години от края на най-голямата война в историята на човечеството. Избраната локация не е случайна – свързана е с богатото историческо минало на града, приноса на Сливен в многовековните борби за национално освобождение и заслугите на „града на стоте войводи“ в следосвобожденската история. Втората световна война е исторически кръстопът за България не само защото страната ни представлява „стратегическият ключ“ на Балканите, но и защото България влиза в нея с една стопанска и обществено-политическа система, а излиза с нейната противоположност.
През 2006 г. излезе от печат книгата “Съкровище и фолклорна история”, чийто автор е фолклористът от Исторически музей- Сливен д-р Владимир Демирев.
Предложеното в това издание представлява опит за изследване на специфичното знание за съкровище, често определяно само като иманярско знание. Преосмисляне на иманярското предание като предание за съкровище, заради широкия му периметър, кореспондиращ с различни пластове и аспекти на фолклорното знание, заради съществената му роля в процеса на съхраняване и възпроизвеждане на разнопосочна културна и историческа информация, именно като фолклорно знание с присъщото му оценъчно отношение, утвърждаващо го като ядро във фолклорната история.
Разглеждат се взаимоотношенията съкровище- идентичност (етническа и личностна), осмислени чрез типовете съкровища с доминираща позиция на българското съкровище във вариантите му: хайдушко, манастирско и царско.
В същия контекст се анализира и позицията на съкровището в усвояването на етничното пространство и мястото му в сакралната топография.
Разсъжденията се основават върху събран материал (около 120 предания за съкровище- като приложение към изданието) в един регион- Сливенският (Котленско, Твърдишко, Новозагорско), което отвежда до идеята за проследяване на възможен регионален модел на възпроизвеждане на фолклорното знание и ценностна система чрез знанието за съкровище, съотносим с общобългарския етнически модел.
Излезе от печат книгата „Съзидатели”, която представлява алманах на сливенските кметове за периода 1878 - 2007 г. Автори на изданието са Виолета Семова, Веселина Янакиева и Вяра Владова - специалисти от отдел „Нова и най-нова история” при Регионален исторически музей.
Идеята за написването възникна с приближаване честването на 130 години Сливенска община през 2008 г. Изданието, състоящо се от 343 страници, съдържа портретни снимки на всички сливенски кметове, управлявали Общината от 1878 до 2007 г., биографични данни за всеки един от тях и извършената дейност по време на мандатите им, показана в снимков и документален материал. Броят на снимките и документите, отпечатани в изданието е 310, като за периода 1878 - 1944 те са 252, а за периода 1944 - 2007 г. – 58. То е финансирано от Община Сливен и от внуците на един от сливенските кметове Стефан Сотиров – д-р Юлиана Рот и д-р Стефан Джендов.
Книгата попълва една празнина от страниците на историята на гр. Сливен.
Сливен, 2008. Издателска къща „Жажда“. Изданието съдържа материали от Националната научна коференция, проведена на 13 и 14 май 2008 г., по случай 130 години музейно дело в град Сливен. Интересът към темата на форума, а именно „Българските музеи в условията на членството на страната в ЕС“ бе значителен, и постави под въпрос традиционното възприятие за ролята на музеите като пазители на културно-историческото наследство в условията на динамично развиващия се XXI век. Необходим е нов поглед върху функциите на музейните институции, които все повече се налагат като решаващ фактор за развитието на културните индустрии и за превръщането на България в център на международния туризъм.
Сливен, 2008. Издателска къща „Жажда“. Том първи на научното издание Годишник на Регионален исторически музей – Сливен е идея, която възниква още през 50-те години на миналия век. Изданието има по-универсален характер и цели да бъде еднакво полезно и на специалистите, занимаващи се професионално с наука, и за краеведи и преподаветели по история или за всеки гражданин, който се интересува от историята на родния край. Публикуваните доклади обхващат теми като фолклорната история на Сливенско, четата на Хаджи Димитър и българското революционно движение през 1868 г., оловния печат от крепост „Туида“ и много други.
Сливен, 2011. Издателска къща „Жажда“. Сборникът е посветен на българския периодичен печат през епохата на Възраждането – тема, интересна, многоаспектна, с актуални препратки, от проведената между 7 и 8 октомври 2009 г. Национална научна конференция в гр. Сливен. Внушителното по обем издание съдържа доклади на много изследователи и сътрудници на музеи в страната, сред които доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова, доц. д-р Здравка Константинова, проф. Вера Бонева, проф. Пламен Митев и др. В сборника, представляващ том втори от Годишника на РИМ – Сливен, са включени принципни въпроси от развитието на предосвобожденската ни периодика: ориентацията към модерното, към напредналите страни в Европа, интересът към международния политически живот, специфичната роля на пресата в тогавашното българско общество.
Сливен, 2015. Издателска къща „Жажда“. Сборникът е резултат от Национална научна конференция, посветена на 135-годишнината от началото на музейното дело в Сливен. Темата на форума „Културното наследство, музеят: изследване, колекции, изложби“ привлече вниманието на редица научни и музейни разботници, като даде възможност да се дискутират проблемите за ролята, задачите и дейността на Музея в съвременните условия. Като район на изключително богато културно наследство, Сливенският край предоставя не само широко изследователско поле за етнологията, археологията и изкуствознанието, но и прекрасни условия за организация на културния туризъм чрез разнообразни културни маршрути.
Сливен, 2019. Издателска къща „Жажда“. Изданието е плод на юбилейна научна конференция, посветена на 135 години от преминаването и дейността на четата на народния войвода Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски в Българско, на 125-годишнината от началото на Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 г. на освобождението на Сливен. Основен фокус е личността и делото на Панайот Хитов, покрай когото има все още неизяснени моменти и противоречиви оценки, нуждаещи се от осветляване, изясняване и прецезиране.
Сливен, 1993. „Бумеранг-прес“. Книгата е издадена във връзка с проведената на 29 и 30 май 1992 г. в Сливен конференция, посветена на десетгодишнината от започването на системните археологически разкопки на най-значителния паметник на територията на града – ранновизантийската и раннобългарска крепост в местността „Хисарлъка“. С доклади и научни съобщения участват учени от Археологическия институт на БАН, Националния институт за паметниците на културата, специалисти от РИМ – Сливен и други музеи в страната. Сред засегнатите теми са сграфито керамика от Сливен, особеностите на християнския погребален обред в Средновековните некрополи от Югоизточна България и др.
ДИ „Септември“, 1980. Изданието е посветено на 150-годишнината от рождението на Панайот Хитов – един от бележитите борци срещу османския гнет и виден деец за национална независимост преди и след Освобождението. Личността му се откроява с неповторима оригиналност, безпримерен патриотизъм и родолюбие, които и до днес вълнуват всеки българин. Войводата Панайот Хитов е роден в Сливен през 1830 г. в условията на икономически разцвет, когато градът вече се е оформил не само като важен търговски, промишлен и културен център в българските земи, но и един от главните центрове на нашето революционно движение.
Сливен, 2019. Агенция „Компас“ ООД. Изданието представлява опит да се систематизират в контекста на детския фолклор традиционни залъгалки, броилки, детски игри и играчки, събрани на територията на Сливенско. В авторския предговор e направен анализ относно същественото място на този дял от фолклора в традиционната култура на региона.
София, 1990. Още първите изследователи на българските старини, наблюдавайки запазените останки от стари градежи в Сливен, гробове, случайно намерените при изкопни работи археологически находки, стигат до извода, че човекът се е заселил в този красив кът на страната още през дълбоката древност. Особено внимание привличат руините на най-значителния археологически паметник в покрайнините на Сливен, а именно крепост „Туида“, на която е посветено и самото издание.
Сливен, 1990. Печатница „Иван Грудев“. Сборникът е издаден по повод 150-годишнината от рождението на войводата Хаджи Димитър и съдържа статии, които отразяват дългогодишните проучвания на музейни специалисти от РИМ – Сливен. Освен биографични данни за легендарния войвода и неговия съратник Стефан Караджа, в изданието са старателно подбрани документи и материали, народни песни и предания, свързани с тях и тяхната чета.
Сливен, 1998. Издателска къща „Жажда“. Целта на изданието е да популяризира историческото минало на Сливенския край. Представени са кръгли годишнини, свързани с исторически събития, личности и чествания, като по този начин се подпомага дейността на обществени организации, учреждания и учебни заведения при организарането на предстоящи събития.
Сливен, 2021. М-Aрт ЕООД. Работната тетрадка цели да запознае децата с историята на Римска Тракия, в чиито територии е попадал и Сливенският регион. Представени са множество ценни находки от нашия край, сред които керамични съдове, златни украшения, бронзови предмети и др. Разгледани са теми, свързани с тракийското общество в рамките на Римската империя, всекидневието и облеклото им, инфраструктурата — градове, тържища, вили, мостове, акведукти и др.
Сливен, 2019. М-Aрт ЕООД. Като част от проекта „Музеят – място за учудване, въображение и любопитство“, реализиран от РИМ – Сливен и подкрепен финансово от Министерството на културата, работната тетрадка е разработена от музейни специалисти с цел да послужи в осъществяването на образователните ни инициативи. Представени са обществената организация и всекидневният живот на траките; техните ритуали, вярвания и поминък. Изданието е съобразено с одобрената учебна програма на Министерството на образованието и науките и разполага с богат снимков материал на артефакти, съхранявани и експонирани в Сливенския регионален музей.
Сливен, 2022. „Абагар“ АД. Посветен на 180-годишнината от рождението на сливенския войвода Хаджи Димитър и неговия съратник Стефан Караджа, сборникът акцентира върху четническото движение и четническата тактика в националноосвободителните борби на българския народ през ХIХ век. Публикувани са доклади на видни историци и музейни служители от цялата страна, в които се анализират малко познати документи за въоръжената чета на двамата войводи, бойният ѝ път, съдбата на заловените участници и др.
Сливен, 2023. Издателство „Фабер“. В изданието са публикувани доклади от състоялата се на 21 и 22 октомври 2022 г. Национална научна конференция по случай 200 години от рождението на Добри Чинтулов. Под научното ръководство на чл. кор. проф. д.и.н. Иван Русев бяха представени разработки както на историческа, така и на филологическа и литературоведска тематика. Сред разглежданата проблематика се открояват статии, свързани с демографския и стопански облик на Сливен в средата на XIX век, просветното дело в града и неговите будители, педагогическата дейност и поезията на Добри Чинтулов и др.
Сливен, 2022. М-Арт ЕООД. Каталог към изложба „Феерия от мъниста“, представяща част от богатата колекция мъниста, мънистени накити и украси от фонда на РИМ – Сливен. Включени са предмети от древността — V хил. пр. н. е. до средата на XX век.
София, 1977. ДИ „Септември“. Колекцията от женски накити, съхранявана в Регионален исторически музей – Сливен, е забележителна по своето богатство. Тя разкрива високата материална култура на населението в този край и голямото майсторство на сливенските занаятчии. В изданието са представени цветни фотоси на пръстени, наушници, пафти, огърлици и други украшения.
София, 1978. ДИ „Септември“. Характерно за сливенската шевица е голямото разнообразие от колорит и форми, от стилизация и приложение. Творческият процес на сливенското везбено изкуство е тясно свързан с процесите на социално-битовото развитие на народа и е проява на българския съзидателен дух.
София, 1979. ДИ „Септември“. Поради бурния характер на развитие на производствените отношения през епохата на Възраждането, традиционната сливенска носия търпи коренни промени, които довеждат до възникване на нов вид облекло. В изданието са представени селски костюми, женски рокли, поли от сукман, престилки, мъжки, женски и детски облекла.
София, 1977. ДИ „Септември“. Това е един от най-ценните архитектурни паметници, който с богатата дърворезба по чардаците, красиво оформените колони, юклюците и марангьозлията тавани, разкрива голямото майсторство на някогашните строители, техния усет към красивото и практичното.
Сливен, 2004. Издателска къща „Жажда“.
